Ваучерите за храна остават едно от най-ефективните решения за подкрепа на покупателната способност на близо 1 милион българи и за изсветляване на икономиката.

Това показват резултатите от икономическо изследване, представено от д-р Красен Станчев и неговия екип, изготвено по поръчка на Асоциацията на операторите на ваучери за храна и представено на 25.02.2026 г. в София.

Според данните, до края на 2026 г. се очаква приблизително 900 000 български граждани да използват ваучери за храна, което представлява около 64% ръст спрямо 2022 г. Изследването отчита, че системата на ваучерите е 7 пъти по-ефективна в сравнение с други форми на социални разходи, тъй като предоставените средства се връщат в националната икономика чрез потребление, като генерират допълнителни икономически ефекти.

Експертите обръщат внимание и на необходимостта от актуализация на параметрите на системата. Сред акцентите са препоръките за постепенно увеличаване на квотата за ваучери за храна до 1% от БВП, ниво, което е било заложено и при стартирането на системата през 2004 г., както и за разширяване на индивидуалното данъчно облекчение до 150 евро месечно през 2026 г. и 200 евро месечно през 2027 г.

За 2026 г. в държавния бюджет е предвидена квота от 0.68% от БВП, а максималната необлагаема стойност остава 102,26 евро (200 лева) на месец – сума, която не е актуализирана от 2022 г.

1. Ползи за компаниите и служителите

Ваучерите за храна са сред малкото законови инструменти, които едновременно позволяват оптимизация на разходите за работодателя и помагат за повишаване на покупателната способност на работещите. Затова тяхната популярност устойчиво расте според редица проучвания сред бизнеса и служителите. Ефектът от ваучерите за храна е най-силен при хората с ниски доходи – групата, която най-силно усеща постоянно променящата се инфлация, но ползите остават значими и за служителите със средни доходи.

2. Подкрепа за местната икономика и ограничаване на сивия сектор

Ваучерите могат да се използват само в България, при регистрирани търговци, и служат като безкасово, напълно проследимо средство за разплащане. Изследването установява че ефектът на употребата на ваучери за храна като разплащателно средство води до изсветляване на 1/3 от „сенчестите“ продажби на храни и напитки.

3. Необходимост от актуализация на системата

На фона на нарастващото търсене на тази социална придобивка, при неакттуализация на квотата и максималната стойност на ваучерите, съществуват редица рискове. Според анализа това би могло да ограничи обхвата и ефективността на инструмента в средносрочен план, както и да затрудни работодателите, които разчитат на ваучерите като част от своите социални политики.

Заключение

Резултатите от изследването подчертават значението на ваучерите за храна като инструмент с потенциал да подкрепя както покупателната способност на работещите, така и процесите, свързани с по-голяма прозрачност в икономиката. За да продължи системата да функционира ефективно, експертите препоръчват своевременна актуализация на квотата, максималната стойност и съпътстващите механизми за прилагане, така че те да съответстват на динамиката в икономическата среда.